Поезия

[fred]

Николай Лилиев

Безнадеждни са моите думи


Безнадеждни са моите думи,
безнадеждна е мойта любов,
моя стих е лъча на безумие,
мойта песен е горестен зов.

В самотата на морната утрин
гасне моята мъртва звезда
и душата ми, трепетна лютня,
безприютна трепти и ридай

[fred]

Дж. Байрон


Когато на дедите ми гласът
духа ми с радост призове на път
и той над буен вятър полети
или в мъгли под стръмни висоти,
дано не види никъде гранит
За знак, че моят прах е там зарит.

И нека епитафия за мен
да бъде мойто име него ден.
Не ме ли то прослави по света,
то друга слава никаква не ща.
Умра ли, зарад него между вас
ще съм забравен или помнен аз.

[Ранобудниче]

Азалия

Когато ти омръзне да ме гледаш
и си тръгнеш,
безмълвно и красиво ще те изпратя.

Ще посипя пътя,
по който вървиш
с азалии
от планината...

Като вървиш,
да ги настъпваш леко
и да отминаваш.

Когато ти омръзне да ме гледаш
и си тръгнеш,
и да умирам,
няма да заплача.

Ким Со-Уол

[Ass]

......Дните, като камъни се срутват от върха на планината наречена Живот.
Те падат от този връх, на който стоиш единствена Ти, като цел, като идеал, като несбъдната мечта.....

[Ранобудниче]

Остров

Между хората има остров.
Искам да ида на този остров.

Чон Хьон-Джон

[Ass]

......И само моята любов ще чака
изгрева над сините вълни.
Ще пее силно и ще разбулва здрача
изправена на сребърни скали.

А вятърът, единствен мой приятел,
ще и приглася със пронизващ стон
и двамата самотни ще ме дирят,
и ще се питат " Де ли е Антон?".

Но няма да ме има мен тогава
за да прегърна моята любов,
от мойте сили да й дам да пие,
за сетен път, под нощния покров.

И няма с вятъра, засмени или тъжни,
да скитаме из девствени гори,
и само моята любов ще чака
утрото над сивите вълни............

[fred]

Аз да си продължа с Байрон

Вино ни дайте пак

Вино дайте ни пак! Досега ни веднъж
не е вливало в мен пламък толкоз могъщ!
Пийте — кой не би пил! — щом в света променлив
само с чаша в ръка без лъжа си щастлив.

Вкусих всички блага, цял потъвах в лъчи
от разкошния мрак на красиви очи.
Любих аз — кой не е също любил? — но кой,
изнурен от страстта, е намирал покой?

Бях с другари богат в моите пролетни дни,
в младостта, що не знае ни страст, ни злини.
Аз дружах — кой не е? — но е просто нелеп,
който вижда, о вино, по-верни от теб!

Може млада жена момък млад да плени
и другарството свършва — ти не се промени!
Ти старееш — кой не? — но какво ли, кажи,
като теб по-добро става, щом отлежи?

И макар в любовта да е всеки богат,
поклони ли се друг на кумира му свят,
радостта загорчи — само ти не горчиш;
ти ревниво не си, всички ти веселиш:

Младостта отлети, угаси всяка страст
и след туй станеш ти сетен пристан за нас;
в теб — не е ли така? — щом забравим скръбта,
истината е в теб, в теб е и мъдростта.

Щом Пандора бедите безчет изтърва —
и започна да страда светът след това.
Без надежда не сме ли? Да вдигнем стакан —
всеки става щастлив само щом е пиян.

Славно грозде, здравей! В теб кипи есента,
във нектара ти млад се таи младостта.
Ще умрем — всеки мре! — но простят ли на нас,
даже Хеба била би доволна тогаз.

[Ранобудниче]

Отивам си

Напускам.
Първо името напускам.
Та това е облекчение.
Унизен, цял живот
болезнено окован
в това име.
Напускам го.
Полека се освобождавам.
От очите се освобождавам.
От горделивите очи,
за които видяното до днес
сякаш бе неистинско.
Напускам ги.
Носа, устата – напускам ги.
Та той харесва само хубавите миризми –
напускам го.
Тая уста,
която не признава вкус, какъвто не ще
и брътви, каквото си ще,
и смесва истината и лъжата,
и превъзнася се –
напускам я.
Напускам ги без колебание.
Обвивката изхлузвам и напускам.
Нима не е добре?
Измитата от дъжд гора
нима не чувства облекчение?

И Бьонг-Хун

[fred]

Хубаво, да не е датчанин?

[Ранобудниче]

Хубаво, да не е датчанин?

Кореец.
Роден през 1925г.

[fred]

Кирил Кадийски

СТУДЕНА ПЕПЕЛ

Далечни мълнии, но нито гръм, ни тътени:
попаднал си като че ли
в света на глухонеми... Или пък светът ни
е онемял... Студена пепел над света вали.

Пак святка. Сякаш хлопат се вратите
на ада. Но какво е там, уви,
не може да се види, блясъкът слепи те!
Нов пламък – сълзите ти да окървави...

Прелива мракът – ледено олово.
Зловещ покой... Защо след всеки вик
по-глуха тишина над всичко пада...

Но ливва дъжд. Плющи тревожно. И отново
светкавица – навярно в тоя миг
душата на поета влиза в ада.

[fred]

Кореец.
Роден през 1925г.

Е това направо ме уби

[Infinity]

...
Вълните на морето са жени,
избягали от къщите-окови.
Ела,една вълна сама стани,
сестра на вятъра бъди отново.

Ела,сред най-дълбокото иди,
при царството на тъмните стихии.
Била ли си обичана преди-
едва сега ще можеш да откриеш.

Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.

Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай,нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото-умира.

[Infinity]

...Докато се ориентирам в обстановката,а и техническия раздел не е точно силната ми страна, засега тук ще пиша, там ще се ограмотявам технически /ако изобщо е възможно/

СЛЕДЛЮБОВ
Някога срещнах
една малолетна вещица.
Толкова хубава друга не може да бъде.
Ти беше тази...
Ти нещо ми даде да пия,
за да остана завинаги верен,
обречен
и твой.

Помниш ли как играехме
двамата на целувки?
Помниш ли как играехме
двамата на любов?
И докато разберем,че това са
били истинските целувки,
и докато разберем,че това е
била истинската любов,
играта,
мила,
свърши!
Свърши
играта,
мила!

И стана ръката ми само ръка.
Престана да бъде крило.
И стана леглото
само легло.
Небето -
небитие...

Но какво е тогава това,
което
сега ни съединява,
сега ни опиянява,
сега ни опожарява?
Как се нарича?
Кажи!
Може би следлюбов...

Чувам едно сърце.
То бие страшно и лудо.
Но ние сме толкова близо,
че не зная дали е моето
или е твоето,
мила.

ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ



Привет на всички в клуба!

[fade]

Мигове

Не мисли за секундите с високомерие,
навярно някога сам ще го разбереш.
Свистят те като куршуми покрай теб
Мигове, мигове, мигове.

Миговете образуват години,
Миговете образуват векове,
И понякога не разбирам
къде е първият миг, къде - последният.

Всеки миг си има своята причина,
Своят звън и своята следа.
Миговете дават на някои позор,
на някои безславие, а на някои - безсмъртие.

От мъничките мигове, дъждът е изтъкан,
от небето тече като вода обикновена,
понякога чакаш почти половин живот
дали ще дойде той, твоят миг.

Ще дойде той, голям като глътка,
глътка вода по време на лятна жега.
А всъщност трябва да помним дълга,
от първият миг до последният.

Не мисли за секундите с високомерие,
навярно някога сам ще го разбереш.
Свистят те като куршуми покрай теб
Мигове, мигове, мигове.

Роберт Рождественский

П.П. За мой голям срам едва днес случайно се заслушах в текста на тази песен от филма "17 мига от пролетта"